Последен ден е.
Чакам да се стъмни.
По навик, пак, отварям си бутилка.
Отпивам глътка,
но едвам преглъщам.
Обичам светла бира,
Но да е без горчилка.
Отварям втора, вече се задавих.
Явно, днес, не ми върви да пия.
Но знаеш, мисля,
казах ти, наскоро,
И не мога вече, в мене да го крия..
... Че до днес, неможех, аз да дишам волно,
До днес, а мина, май, година, вече.
От мъка, страдат с мен звезди-вечерни,
а луната тъмна дреха, сякаш си облече.
До днес, но стига, бе, човече!
От тъмното, лицето ми посърна.
Ти толкоз близо си, а тъй си ми далече,
Аз сбогом казвам ти, и няма да се върна.
...и когато лятото издъхне,
И Щом небето се навъси
Когато вятърът отвее
душевните недъзи,
Когато се погледнеш, в
огледало онемяло.
Когато се завиеш,
премръзнал, с одеало,
Аз няма да те чакам,
и няма да съм тука.
Забравен полъх, отминала поука.
© Елмаз Todos los derechos reservados
"Обичам светла бира. Без горчилка/та. "
Съвсем спонтанно си го позволявам. Просто идея