26.07.2020 г., 15:10 ч.  

Отминала поука 

  Поезия » Любовна
531 0 1

Последен ден е.

Чакам да се стъмни.

По навик, пак, отварям си бутилка.
Отпивам глътка,

но едвам преглъщам.
Обичам светла бира, 

Но да е без горчилка.


Отварям втора, вече се задавих.
Явно, днес, не ми върви да пия.
Но знаеш, мисля,

казах ти, наскоро,
И не мога вече, в мене да го крия..

 

... Че до днес, неможех, аз да дишам волно,
До днес, а мина, май, година, вече.
От мъка, страдат с мен звезди-вечерни,
а луната тъмна дреха, сякаш си облече.

 

До днес, но стига, бе, човече!
От тъмното,  лицето ми посърна.
Ти толкоз близо си, а тъй си ми далече,
Аз сбогом казвам ти, и няма да се върна.

 

...и когато лятото издъхне,
И Щом небето се навъси
Когато вятърът отвее
душевните недъзи,
Когато се погледнеш, в

огледало онемяло.
Когато се завиеш,

премръзнал, с одеало,
Аз няма да те чакам,

и няма да съм тука.

 

Забравен полъх, отминала поука.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълго чакат само Снежанките. И то защото спят. Мръсно нещо е летаргията, особено когато се превърне в зона на комфорт.

    "Обичам светла бира. Без горчилка/та. "
    Съвсем спонтанно си го позволявам. Просто идея
Предложения
: ??:??