15 oct 2009, 10:20

Отминала вечер 

  Poesía » De amor
909 0 5

Когато в небето разлее се крясъка

на две полудели от волност души,

краката им парят в танца си пясъка

и всяка бариера пред тях се руши.

 

Разкъсват плътта на всяка задръжка

и всяко повяване е знак за летене,

крилата израстват сами от телата,

понасят ги другаде, във тихо безвремие.

 

И бавно се сливат, красиви и страстни,

луната закрива всички звезди,

пред малкия грях избрани да раснат,

събуждат се скритите смели мечти.

 

И бавно потъват във  мократа вечер,

стопяват, сякаш са свещи пламтящи,

следите оставят, посрещнали утрото,

със сърца от отминала вечер пламтящи...

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??