Отминала вечер
Когато в небето разлее се крясъка
на две полудели от волност души,
краката им парят в танца си пясъка
и всяка бариера пред тях се руши.
Разкъсват плътта на всяка задръжка
и всяко повяване е знак за летене,
крилата израстват сами от телата,
понасят ги другаде, във тихо безвремие.
И бавно се сливат, красиви и страстни,
луната закрива всички звезди,
пред малкия грях избрани да раснат,
събуждат се скритите смели мечти.
И бавно потъват във мократа вечер,
стопяват, сякаш са свещи пламтящи,
следите оставят, посрещнали утрото,
със сърца от отминала вечер пламтящи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
