Отминала вечер
Когато в небето разлее се крясъка
на две полудели от волност души,
краката им парят в танца си пясъка
и всяка бариера пред тях се руши.
Разкъсват плътта на всяка задръжка
и всяко повяване е знак за летене,
крилата израстват сами от телата,
понасят ги другаде, във тихо безвремие.
И бавно се сливат, красиви и страстни,
луната закрива всички звезди,
пред малкия грях избрани да раснат,
събуждат се скритите смели мечти.
И бавно потъват във мократа вечер,
стопяват, сякаш са свещи пламтящи,
следите оставят, посрещнали утрото,
със сърца от отминала вечер пламтящи...
© Георги Зафиров All rights reserved.
