ianaika_ (Яна Келорска)
35 53
27 abr 2006, 0:16

Oтмъщение 

  Poesía
756 0 3

 

И значи тъй – реши и си отиваш

оставяш две малки деца,

една сломена жена

търсеща нежност и топлина.

 

Виждах те през месец, два

“дъще” казваше ми ти,

а жената плачеше в ноща

без  никой да я разбере и утеши

 

защо постъпи с нас така

защо остави ни сами в света

защо остави своята жена

и при друга отиде, като бездомен в ноща?

 

Жената е моята майка

опора за мен във всеки момент

и макар да си моят баща

заклевам се да отмъстя

 

да отмъстя на теб,

на твоята жена

заклевам се да отмъстя

за всяка майчина сълза.

 

И отмъщението ще бъде тежко

изпълнено с омраза и сълзи

сърцето ми детско беше разбил

и моята майка жестоко ранил…

 

…и тъй се нижеха годините

Създал си дом, семейство и уют.

Това което бе отнел ни,

за да го направиш с някой друг

 

 

януари 2001 година

 

© Яна Келорска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много тажно, но за жалост в днешно време твърде често срещано....
  • Много хубав и тъжен стих... За нещастие в повечето случеи се стига до раздяла ... ... Поздравления за стихотворението! /6/
  • Миличка понякога раздялата е по-добрия вариант от продължението заедно...не е обичал вече...баща ти, ако ти го обичаш, му прости...иначе стиха е безупречен 6
Propuestas
: ??:??