27.04.2006 г., 0:16

Oтмъщение

1K 0 3

 

И значи тъй – реши и си отиваш

оставяш две малки деца,

една сломена жена

търсеща нежност и топлина.

 

Виждах те през месец, два

“дъще” казваше ми ти,

а жената плачеше в ноща

без  никой да я разбере и утеши

 

защо постъпи с нас така

защо остави ни сами в света

защо остави своята жена

и при друга отиде, като бездомен в ноща?

 

Жената е моята майка

опора за мен във всеки момент

и макар да си моят баща

заклевам се да отмъстя

 

да отмъстя на теб,

на твоята жена

заклевам се да отмъстя

за всяка майчина сълза.

 

И отмъщението ще бъде тежко

изпълнено с омраза и сълзи

сърцето ми детско беше разбил

и моята майка жестоко ранил…

 

…и тъй се нижеха годините

Създал си дом, семейство и уют.

Това което бе отнел ни,

за да го направиш с някой друг

 

 

януари 2001 година

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Келорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много тажно, но за жалост в днешно време твърде често срещано....
  • Много хубав и тъжен стих... За нещастие в повечето случеи се стига до раздяла ... ... Поздравления за стихотворението! /6/
  • Миличка понякога раздялата е по-добрия вариант от продължението заедно...не е обичал вече...баща ти, ако ти го обичаш, му прости...иначе стиха е безупречен 6

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...