18 mar 2007, 9:46

ОТМЪЩЕНИЕТО НА ВЕНЕРА

  Poesía
746 0 4
Един сюрприз прикрит с перука,
лице изваяно от тежък грим,
отново казва си наслука,
когато всички ние спим.

И в сенките щастливо крачи,
намерил опиат в това,
да бъде шик, да бъде значен
в представите си за жена.

А същността каква е, празна,
от нея просто няма смисъл,
одумван пак от хора разни,
отрекъл времена предишни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво!
  • И на мен ми хареса!
  • И аз по този начин разбрах стихотворението..Може би заради "в представите си за жена".
    Хубаво е написано.
  • Ако правилно съм те разбрал, героят е с друга ориентация. Трябва да уважим избора му.
    Стихът ти обаче ми хареса!!! Поздрави, Дани!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...