18 mar 2007, 9:46

ОТМЪЩЕНИЕТО НА ВЕНЕРА 

  Poesía
594 0 4
Един сюрприз прикрит с перука,
лице изваяно от тежък грим,
отново казва си наслука,
когато всички ние спим.

И в сенките щастливо крачи,
намерил опиат в това,
да бъде шик, да бъде значен
в представите си за жена.

А същността каква е, празна,
от нея просто няма смисъл,
одумван пак от хора разни,
отрекъл времена предишни.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!
  • И на мен ми хареса!
  • И аз по този начин разбрах стихотворението..Може би заради "в представите си за жена".
    Хубаво е написано.
  • Ако правилно съм те разбрал, героят е с друга ориентация. Трябва да уважим избора му.
    Стихът ти обаче ми хареса!!! Поздрави, Дани!!!
Propuestas
: ??:??