ОТМЪЩЕНИЕТО НА ВЕНЕРА
лице изваяно от тежък грим,
отново казва си наслука,
когато всички ние спим.
И в сенките щастливо крачи,
намерил опиат в това,
да бъде шик, да бъде значен
в представите си за жена.
А същността каква е, празна,
от нея просто няма смисъл,
одумван пак от хора разни,
отрекъл времена предишни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены