18 мар. 2007 г., 09:46

ОТМЪЩЕНИЕТО НА ВЕНЕРА

745 0 4
Един сюрприз прикрит с перука,
лице изваяно от тежък грим,
отново казва си наслука,
когато всички ние спим.

И в сенките щастливо крачи,
намерил опиат в това,
да бъде шик, да бъде значен
в представите си за жена.

А същността каква е, празна,
от нея просто няма смисъл,
одумван пак от хора разни,
отрекъл времена предишни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво!
  • И на мен ми хареса!
  • И аз по този начин разбрах стихотворението..Може би заради "в представите си за жена".
    Хубаво е написано.
  • Ако правилно съм те разбрал, героят е с друга ориентация. Трябва да уважим избора му.
    Стихът ти обаче ми хареса!!! Поздрави, Дани!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...