18.03.2007 г., 9:46

ОТМЪЩЕНИЕТО НА ВЕНЕРА

743 0 4
Един сюрприз прикрит с перука,
лице изваяно от тежък грим,
отново казва си наслука,
когато всички ние спим.

И в сенките щастливо крачи,
намерил опиат в това,
да бъде шик, да бъде значен
в представите си за жена.

А същността каква е, празна,
от нея просто няма смисъл,
одумван пак от хора разни,
отрекъл времена предишни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!
  • И на мен ми хареса!
  • И аз по този начин разбрах стихотворението..Може би заради "в представите си за жена".
    Хубаво е написано.
  • Ако правилно съм те разбрал, героят е с друга ориентация. Трябва да уважим избора му.
    Стихът ти обаче ми хареса!!! Поздрави, Дани!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...