Колко много обичам -
светлината от тебе да крия,
така аз по-добре виждам
вещерство вместо магия.
Колко много обичам -
да разкривам, какво има.
Как стана различно,
някакси безпричинно,
появи се поредната криза.

Колко много обичам,
да идваш и да ме обвиняваш.
Сега паднала сричаш
извинения и се оправдаваш.
Дали съм отмъстителен
или ти си го заслужаваш,
по-добре не помисляй,
че аз няма наистина
да спра и да те съжалявам.

Знаеш, ще трябва да тръгвам,
явно не искам с тебе да бъда.
Сякаш забравила, че натъртвам
и съм отмъстителен до полуда...

Колко много обичам
да виждам в хората болка.
Жив дявол, нетипичен,
аз съм такъв, защото го мога.
Колко много обичам,
че добър сякаш вече не съм.
Безсрамно отричам се,
това чувство нарича се
реваншизъм, но пак съм добър.

Колко много обичам,
да изравняваме резултата
и ако с малко загубиш,
само твоя ще е вината.
Колко много обичам,
не само аз да пострадам.
лъжите са истините,
а болката всякаква,
затова заслужавам награда.

Знаеш, ще трябва да тръгвам,
явно не искам с тебе да бъда.
Сякаш забравила, че натъртвам
и съм отмъстителен до полуда...

А и ти колко много обичаш -
всякакви удари да ми нанасяш,
с все имена да наричаш,
да ме имаш, както ти изнася.
И дали всичко си струва,
ако накрая и двамата губим,
не искам да чувам,
че това се лекува,
аз съм отмъстителен до полуда.