Dec 14, 2009, 2:51 PM

Отмъстителен

  Poetry
568 0 0

Колко много обичам -
светлината от тебе да крия,
така аз по-добре виждам
вещерство вместо магия.
Колко много обичам -
да разкривам, какво има.
Как стана различно,
някакси безпричинно,
появи се поредната криза.

Колко много обичам,
да идваш и да ме обвиняваш.
Сега паднала сричаш
извинения и се оправдаваш.
Дали съм отмъстителен
или ти си го заслужаваш,
по-добре не помисляй,
че аз няма наистина
да спра и да те съжалявам.

Знаеш, ще трябва да тръгвам,
явно не искам с тебе да бъда.
Сякаш забравила, че натъртвам
и съм отмъстителен до полуда...

Колко много обичам
да виждам в хората болка.
Жив дявол, нетипичен,
аз съм такъв, защото го мога.
Колко много обичам,
че добър сякаш вече не съм.
Безсрамно отричам се,
това чувство нарича се
реваншизъм, но пак съм добър.

Колко много обичам,
да изравняваме резултата
и ако с малко загубиш,
само твоя ще е вината.
Колко много обичам,
не само аз да пострадам.
лъжите са истините,
а болката всякаква,
затова заслужавам награда.

Знаеш, ще трябва да тръгвам,
явно не искам с тебе да бъда.
Сякаш забравила, че натъртвам
и съм отмъстителен до полуда...

А и ти колко много обичаш -
всякакви удари да ми нанасяш,
с все имена да наричаш,
да ме имаш, както ти изнася.
И дали всичко си струва,
ако накрая и двамата губим,
не искам да чувам,
че това се лекува,
аз съм отмъстителен до полуда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...