Отнеси ме при морето
Отнеси ме при морето
Когато блясъкът в очите ни изстине
и с тихи стъпки дойде есента,
със чаша вино, пред горящата камина,
ще си припомняме на дните младостта.
Когато пламъкът в очите ни угасне
и оредеят посребрените коси,
и все по-честичко цигарата ни гасне,
не се измъчвай, и не се коси.
Когато нявга, както нежно ми говориш,
ме зърнеш - тиха, със затворени очи,
побързай веднага за ги затвориш.
Налей си питие. Знам, ще горчи.
Тогава отнеси ме при морето.
То чака ме. За сетния ми час
аз обещала съм му да ме приюти, където
знам, всеки ден ще идваш ти при нас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
