marielen65
287 el resultado
Еротично
Няма друг като него
с толкоз жар да обича.
Види ли ме, веднага
почва да ме съблича. ...
  307 
Ангел, прогонен от Рая
Живеех си като царче във Рая
и денонощно бях във райската градина.
Ала изчезна моят Рай, да си призная,
в мига, във който срещнах Ангелина. ...
  794 
Пъстроокият
Очите- кадифени, топли, пъстри.
Погледна ме. Светът ми се изпъстри.
Усмихнах се. Със жест, съвсем нормален,
придърпа ме. Светът ми стана шарен. ...
  420 
Давай, момче
Сбогом, момче!
Знаеш ли, че
онзи ключ всъщност, ръждяса.
А хлябът вкусен, ...
  436 
Напрежение
От студ очите й подпухнаха.
И погледът й потъмня.
А раменете се отпуснаха.
От безнадежност онемя. ...
  457 
Вече е бяло
/посветено/
Как пресметливо
ни срещна съдбата,
във времето, необичайно. ...
  459 
Бяла тишина
Вятърът, впрегнал на мрака юздите,
вие от горските урви.
С блясък ехиден, се смеят звездите.
Като премръзнали к**ви. ...
  427 
Взеха вече съвсем да жълтеят
и със шепот да капят листата.
Полетели, умирайки, пеят.
Постепенно оголват гората.
И октомври, нарамил дъгата ...
  407 
Няма как, мила. Не бива! Не става!
Трябва да свикнеш със тази забрава.
Както и с трудната мисъл, че още
все ще го търсиш в самотните нощи.
Ако успееш все пак да заспиш, ...
  541 
До вчера бяха татуирани
единствено онези,
били със дрехи, но раирани
и от затворите, излезли.
Днес, всеки втори е със татус. ...
  471 
Ще гледаш със усмивката позната.
Ще кажеш, зная "Мила, извини ме.
Вземах ти, но забравих във колата,
красиво цвете с интересно име".
Ще се учудиш, че ръцете ми треперят. ...
  605 
Джакпот
Приятелю! Недей, за Бога,
да ме осъждаш толкоз строго!
В градини чужди, не обичам
да ровя. Нито да надничам. ...
  415 
Тя си остана същата
Тя си остана онази, същата,
дето навремето й подпали къщата.
Дето край тебе случайно мина,
поспря за малко. И се размина. ...
  368 
Мечтата
От любов запленена,
не виждам нещата.
И от страст, разярена...
Да забравя мечтата? ...
  361 
Мъжът със сините очи
Мъжът със сините очи
от доста време ме вълнува.
Че в мен е влюбен, му личи.
Аз, всяка нощ, пък го сънувам. ...
  1242  11 
Приличах на същинска Пепеляшка.
В морето влязла бях, без дрехи. Гола.
Косата – закрепена на опашка,
навита и забучена със шнола.
Нагазила в морето до колене – ...
  1413  12  21 
Червенокосата
И днес откъснах лист от календара.
Но продължавам все така да тичам
към теб, Любов. И като болка стара
към теб се връщам. И във теб се вричам. ...
  600 
Учителко
Учителко, аз знам какво ни даде:
Ти ни научи и ни завеща
как да обичаме по-малките наслади
и да се радваме на малките неща. ...
  341 
Монолог на егоцентрика
Мойто второ Аз! Във мен го нося
с раждането си. Живея с него.
Няма никога да се износи.
Скъпо е. И се нарича Его. ...
  529 
На сбогуване
Е, хайде да запалим по цигара.
Все още, не е свършил този свят.
Не бе любов, това. А много старо
премеждие. Останало назад. ...
  460  12 
ДЪЖДОВНО
Пак заваля - шантаво време.
И ми намокри душата.
Попритъмня. Зафуча вятъра.
Даже морето стене. ...
  358 
Мизансцена
В театър на абсурдите, се вкарах.
Сама. Усмихната, но песимист.
И ролята, наивна, си подкарах.
Но без амбиция. Останах си статист. ...
  437 
Колко...
Колко много мечти
и копнежи, разни –
да повярваш, почти!
И надежди. Празни. ...
  410 
Еротично
Няма друг като него
с толкоз жар да обича.
Види ли ме, веднага
почва да ме съблича. ...
  469 
Мислех си...
Ти опиваше ме. Аз бях жадна.
Все не можех да ти се наситя.
И за любовта ти все бях гладна.
С пълни шепи вземах без да питам. ...
  462 
Мъжете никога не плачат
Не се срамувай. Поплачи си
на крехкото ми, нежно рамо.
Тук няма никой да те види.
Спокойно! Двамата сме само. ...
  510 
Безсъница
И аз, със много жар съм се целувала.
Очи със змийски поглед ме събличаха.
С едните, с много мъка, се сбогувах.
Забравих другите. Макар да ги обичах. ...
  445 
Луда любов
Духна южнякът. Нейде отгоре
сметна, че вече е време,
скрит в белокорите стари тополи,
глътчица въздух да вземе. ...
  542 
Съблечи ме, Море
Както вчера и днес, не посмях да отида
там, на нашето място, където
на килим с водорасли и пръснати миди,
всеки ден ме очаква морето. ...
  1577  14  17 
Люлякова надежда
Кокиче се показа. И сред снега натрупал,
раздипли скромно бялата си рокля.
Разпърпан февруари, към края си, издухал,
остави преспи, дъжд, мъгли и локви. ...
  943 
Монолог, след три сутринта
И другите изневеряват.
Но спазвайки благоприличие,
го пазят в тайна. Не признават.
Това е нашето различие. ...
  545 
Дон Жуан
Той също беше Дон. Но не, Кихот.
И от жени мнозина, бе желан.
Изкарваше прехраната си, с пот.
Обслужваше ги. С псевдоним Жуан. ...
  336 
Разминаване
Ти ще съжаляваш за поканата
и възможността, пред тебе блеснала.
Аз ще съжалявам за измамата
и, че някога случайно съм те срещнала. ...
  344 
По-мъничко да обичам
Заприличах и аз, на баба.
То... всъщност, съм и такава!
Вече не съм тъй слаба,
косата ми побелява... ...
  441 
Едностранна любов
Тази наша голяма любов, почти невъзможна!
За някои – неестествена, смешна, късна и сложна,
събрала в един кръстопът, съдбите ни днешни,
в очите на другите- ненавременна, жалка и грешна, ...
  1900 
Годишнина
/посветено/
С теб се разбирахме с погледи, само.
Отдавна вече, не спорим.
Нежно ме гледаш. Останали двама, ...
  1644 
Привикване
Когато зъзна, няма кой
в студа да ме загърне.
Дори да мръзна. Дори и той
при мен да се завърне. ...
  368 
Образът ти почва леко да се губи.
И чертите ти, да се размазват.
Чувствата се сменят. Стават някак... груби.
И започват бавно да залязват.
Пламъкът, избухнал някога, загасва. ...
  370 
Дървено сърце
Замислям се, дали да не изпрося
от стария Буо, едно сърце.
Че мойто, от любов се поизноси
и ето ме – със вързани ръце. ...
  416 
Убиец на души
Ти винаги си бил добър артист.
И ни за миг във теб не се съмнявах.
Разбрах, че си завършен егоист.
Лъжите, изневерите – прощавах. ...
  358 
Propuestas
: ??:??