2 jul 2021, 22:55

Отново 

  Poesía » De amor
361 0 4

Мислех, че всичко е забравено
Но се сетих за теб
С учуда написах ти писмо
С думи страхливи и сърце забравено

Всичко мина като по вода
Писахме си пак нормално!
Всичко се оправи, о да!
Ала стана нещо фатално


Спря да пише само вижда
Не отговаря с мълчание обижда
Питам аз какво става
Пътят на приятелството истинска жарава


И отговор получавам късен
След ровене из чужди хора
Погледът ми твърде свъсен
Изпитвам аз зора

Не искаш нищо от мен?
Пак ме харесваш?
Или пък ме намрази в този ден?
Отговор чакам откровен...

© Лия Мих Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Към palenka : Зор, като неспиращо желание да получа отговори. Не смятам, че не е използвано правилно. Но благодаря, ще помисля за други думи.
  • 🌻 ninalubomirova86 (Нина Петкова)- гледам, не е дошъл още, ще почакам!
  • Пожелавам ти този отговор да дойде много скоро!
  • 😅
    Погледът ми твърде свъсен
    Изпитвам аз зора
    😅
    Съжалявам, но вместо да ми е любовно-сантиментално, ме напуши смях! Какъв ЗОР те напъва? 😅
    Това стихотворение е нагледно доказателство как използването на неправилните думи и грешната пунктуация често водят до обратен ефект от първоначалната идея.
Propuestas
: ??:??