Мислех, че всичко е забравено
Но се сетих за теб
С учуда написах ти писмо
С думи страхливи и сърце забравено
Всичко мина като по вода
Писахме си пак нормално!
Всичко се оправи, о да!
Ала стана нещо фатално
Спря да пише само вижда
Не отговаря с мълчание обижда
Питам аз какво става
Пътят на приятелството истинска жарава
И отговор получавам късен
След ровене из чужди хора
Погледът ми твърде свъсен
Изпитвам аз зора
Не искаш нищо от мен?
Пак ме харесваш?
Или пък ме намрази в този ден?
Отговор чакам откровен...
© Лия Мих Todos los derechos reservados