Jul 2, 2021, 10:55 PM

Отново

  Poetry » Love
626 0 4

Мислех, че всичко е забравено
Но се сетих за теб
С учуда написах ти писмо
С думи страхливи и сърце забравено

Всичко мина като по вода
Писахме си пак нормално!
Всичко се оправи, о да!
Ала стана нещо фатално


Спря да пише само вижда
Не отговаря с мълчание обижда
Питам аз какво става
Пътят на приятелството истинска жарава


И отговор получавам късен
След ровене из чужди хора
Погледът ми твърде свъсен
Изпитвам аз зора

Не искаш нищо от мен?
Пак ме харесваш?
Или пък ме намрази в този ден?
Отговор чакам откровен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лия Мих All rights reserved.

Comments

Comments

  • Към palenka : Зор, като неспиращо желание да получа отговори. Не смятам, че не е използвано правилно. Но благодаря, ще помисля за други думи.
  • 🌻 ninalubomirova86 (Нина Петкова)- гледам, не е дошъл още, ще почакам!
  • Пожелавам ти този отговор да дойде много скоро!
  • 😅
    Погледът ми твърде свъсен
    Изпитвам аз зора
    😅
    Съжалявам, но вместо да ми е любовно-сантиментално, ме напуши смях! Какъв ЗОР те напъва? 😅
    Това стихотворение е нагледно доказателство как използването на неправилните думи и грешната пунктуация често водят до обратен ефект от първоначалната идея.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...