2 июл. 2021 г., 22:55

Отново

Поэзия » Любовная

625 0 4

Мислех, че всичко е забравено
Но се сетих за теб
С учуда написах ти писмо
С думи страхливи и сърце забравено

Всичко мина като по вода
Писахме си пак нормално!
Всичко се оправи, о да!
Ала стана нещо фатално

Спря да пише само вижда
Не отговаря с мълчание обижда
Питам аз какво става
Пътят на приятелството истинска жарава

И отговор получавам късен
След ровене из чужди хора
Погледът ми твърде свъсен
Изпитвам аз зора

Не искаш нищо от мен?
Пак ме харесваш?
Или пък ме намрази в този ден?
Отговор чакам откровен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЛияМ (Лия Мих)

Към palenka : Зор, като неспиращо желание да получа отговори. Не смятам, че не е използвано правилно. Но благодаря, ще помисля за други думи.

2021-07-05T00:35:33+03:00
palenka (П Антонова)

🌻 ninalubomirova86 (Нина Петкова)- гледам, не е дошъл още, ще почакам!

2021-07-03T13:37:26+03:00
ninalubomirova86 (Нина Петкова)

Пожелавам ти този отговор да дойде много скоро!

2021-07-03T10:52:34+03:00
palenka (П Антонова)

😅
Погледът ми твърде свъсен
Изпитвам аз зора
😅
Съжалявам, но вместо да ми е любовно-сантиментално, ме напуши смях! Какъв ЗОР те напъва? 😅
Това стихотворение е нагледно доказателство как използването на неправилните думи и грешната пунктуация често водят до обратен ефект от първоначалната идея.

2021-07-03T07:17:58+03:00