Да се променям, не мисля тепърва,
правих това до сега
прощавах, разбирах, не бързах,
търпеливо раздавах блага.

И вярвах, че постъпвам удачно,
че посявам след мене цветя
и оставям благодатна следа,
за да няма наранени сърца.

За жалост, не ми се получи,
сеех радост а поникна тъга,
страдах, но урока научих,
че няма случайни неща.

Че тъгата не е наказание
а болката, стимул напред
в живота ни идват страдания,
но всъщност, те са успех.

След време със мъдрост разбираш,
че във илюзия бил си пленен
и в себе си тихо намираш
решение за всеки проблем.

И не спираш да вярваш, отново
заложил на добрата страна,
очакващ и в пълна готовност
за утрото по мъдро от нощта.