26 abr 2021, 9:14  

Отново думите не ми достигат

850 1 17

Нежна си, като ангелско перце,
като дъх на пеперуда лекокрила.
Гореща си, като Обичащо сърце,
а всъщност и така е, мила.

 

И думи не достигат за да те опиша -
Как Съвършенството да облечеш във звук?...
Любовта във твоя образ диша
със ритъма на звездолъч капчук.

 

И спирам - знам, че казаното пак е слабо,
но чувствата в словата ми горят!
Домът ти в мен е, там отляво,
където всъщност е и целият мой свят...

 

25.04.2021.
 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря с голяма усмивка, Роси 😊
  • Много хубав стих. Толкова нежен!
  • Наистина се губя и то стабилно, Иржи.
    Но сега, покрай празниците ще гледам да понаваксам с четенето 😊
    Благодаря ти за чудесния коментар 🌹
  • Ех, че хубаво! Като го е казал поет, затова звучи толкова красиво "Домът ти в мен е, там отляво" ....Не те коментирам редовно, Георги, защото тия любовни стихове малко ме затрудняват... Не зная какво да кажа, за да не изглежда смешно....А тоя ми хареса и ето че намерих думи! А ти се губиш нещо...
  • Радвам се и ти благодаря за коментара, Таня 🌹

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....