8 jun 2021, 17:45

Отново и отново

  Poesía » Civil
594 0 0

Както всичко, и това премина,
животът свои истини разказа - 
какво съм дала или пък взела -
когато падах, Той пътят ми показа!

 

Прераждах се след предадена любов
събирах скъсаните си надежди -
измивах кротко чувствата на гняв
издърпани от тази безнадеждност!

 

В мълчание тръгвах си от тях
разписала последната си крачка,
напред вървя, а тук вече бях -
не мога да остана в мрачност!

 

По своите пътеки да простя
на миналото знам, че е човешко,
не искам да преклоня глава -
пред отговорност на чужди грешки!

 

Не чакайте да ви редя трапеза
от любовта на моето сърце,
чашите разляха своята копнежност
от грубост на непохватните ръце! 

 

Животът има свои правила
на всекиго се връща по закон -
отмервам крачките си с искрени слова - 
намирам себе си отново и отново! 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...