Както всичко, и това премина,
животът свои истини разказа - 
какво съм дала или пък взела -
когато падах, Той пътят ми показа!

Прераждах се след предадена любов
събирах скъсаните си надежди -
измивах кротко чувствата на гняв
издърпани от тази безнадеждност!

В мълчание тръгвах си от тях
разписала последната си крачка,
напред вървя, а тук вече бях -
не мога да остана в мрачност!

По своите пътеки да простя
на миналото знам, че е човешко,
не искам да преклоня глава -
пред отговорност на чужди грешки!

Не чакайте да ви редя трапеза
от любовта на моето сърце,
чашите разляха своята копнежност
от грубост на непохватните ръце! 

Животът има свои правила
на всекиго се връща по закон -
отмервам крачките си с искрени слова - 
намирам себе си отново и отново!