8 июн. 2021 г., 17:45

Отново и отново

600 0 0

Както всичко, и това премина,
животът свои истини разказа - 
какво съм дала или пък взела -
когато падах, Той пътят ми показа!

 

Прераждах се след предадена любов
събирах скъсаните си надежди -
измивах кротко чувствата на гняв
издърпани от тази безнадеждност!

 

В мълчание тръгвах си от тях
разписала последната си крачка,
напред вървя, а тук вече бях -
не мога да остана в мрачност!

 

По своите пътеки да простя
на миналото знам, че е човешко,
не искам да преклоня глава -
пред отговорност на чужди грешки!

 

Не чакайте да ви редя трапеза
от любовта на моето сърце,
чашите разляха своята копнежност
от грубост на непохватните ръце! 

 

Животът има свои правила
на всекиго се връща по закон -
отмервам крачките си с искрени слова - 
намирам себе си отново и отново! 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...