8 июн. 2021 г., 17:45

Отново и отново

602 0 0

Както всичко, и това премина,
животът свои истини разказа - 
какво съм дала или пък взела -
когато падах, Той пътят ми показа!

 

Прераждах се след предадена любов
събирах скъсаните си надежди -
измивах кротко чувствата на гняв
издърпани от тази безнадеждност!

 

В мълчание тръгвах си от тях
разписала последната си крачка,
напред вървя, а тук вече бях -
не мога да остана в мрачност!

 

По своите пътеки да простя
на миналото знам, че е човешко,
не искам да преклоня глава -
пред отговорност на чужди грешки!

 

Не чакайте да ви редя трапеза
от любовта на моето сърце,
чашите разляха своята копнежност
от грубост на непохватните ръце! 

 

Животът има свои правила
на всекиго се връща по закон -
отмервам крачките си с искрени слова - 
намирам себе си отново и отново! 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...