Отново идваш…
Отново идваш пак при мен
с червени рози, с хилядите извинения…
Причината ли… тя беше онзи ден,
когато сподели ми всичките си откровения…
Oчакваш пак, отново да забравя
думите обидни, които вкопчваха се в моето сърце,
Отново, за пореден път да се направя,
да скрия треперещите си от яд ръце…
Наричаше ме нежно, милно
и с онзи страстен поглед следеше устните ми пак,
не, аз веч не вярвам, омразата е твърде силна… ...