9 oct 2012, 14:05

Отново любов

  Poesía » Otra
687 0 0

Отмина времето на пясъчните замъци,

отдавна свършиха вълшебните слова,

в очите не горят онези пламъци,

но още скрито вярвам в любовта!

 

Защо пък „скрито”, явно вярвам!

И повече отвсякога е вътре в мен,

но... вместо „искам”, казвам „трябва”

и погледа, вместо горящ, е замразен!

                            ...

Когато за света изглеждам безразлична

и той не се вълнува ни за миг от мен,

тогава аз – до вчера тъжно прозаична,

попадам цяла на приказката в плен!

 

И се строят от морски пясък замъци,

красиво се редят вълшебните слова...

И засияват жълто-сини пламъци,

повтаря се магийно отново любовта...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...