Отмина времето на пясъчните замъци,

отдавна свършиха вълшебните слова,

в очите не горят онези пламъци,

но още скрито вярвам в любовта!

Защо пък „скрито”, явно вярвам!

И повече отвсякога е вътре в мен,

но... вместо „искам”, казвам „трябва”

и погледа, вместо горящ, е замразен!

                            ...

Когато за света изглеждам безразлична

и той не се вълнува ни за миг от мен,

тогава аз – до вчера тъжно прозаична,

попадам цяла на приказката в плен!

И се строят от морски пясък замъци,

красиво се редят вълшебните слова...

И засияват жълто-сини пламъци,

повтаря се магийно отново любовта...