Отмина времето на пясъчните замъци,
отдавна свършиха вълшебните слова,
в очите не горят онези пламъци,
но още скрито вярвам в любовта!
Защо пък „скрито”, явно вярвам!
И повече отвсякога е вътре в мен,
но... вместо „искам”, казвам „трябва”
и погледа, вместо горящ, е замразен!
...
Когато за света изглеждам безразлична
и той не се вълнува ни за миг от мен,
тогава аз – до вчера тъжно прозаична,
попадам цяла на приказката в плен!
И се строят от морски пясък замъци,
красиво се редят вълшебните слова...
И засияват жълто-сини пламъци,
повтаря се магийно отново любовта...
© Екатерина Спасова All rights reserved.