Oct 9, 2012, 2:05 PM

Отново любов

  Poetry » Other
685 0 0

Отмина времето на пясъчните замъци,

отдавна свършиха вълшебните слова,

в очите не горят онези пламъци,

но още скрито вярвам в любовта!

 

Защо пък „скрито”, явно вярвам!

И повече отвсякога е вътре в мен,

но... вместо „искам”, казвам „трябва”

и погледа, вместо горящ, е замразен!

                            ...

Когато за света изглеждам безразлична

и той не се вълнува ни за миг от мен,

тогава аз – до вчера тъжно прозаична,

попадам цяла на приказката в плен!

 

И се строят от морски пясък замъци,

красиво се редят вълшебните слова...

И засияват жълто-сини пламъци,

повтаря се магийно отново любовта...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...