Отново ме боли
За пореден път в леглото си лежа,
но не мога да заспя,
защото пак душата ми кърви.
Днес видях твоята усмивка,
но, уви, не искаш с мене да си ти.
Седя в моето легло и лекичко затварям своите очи,
бавно по лицето ми започват да текат топлите сълзи,
болката е същото толкова гореща... Ах, как ме боли...
Леда в сърцето ми ти разтопи
и следа остана, както дирята на топлите сълзи,
но май вече ми харесва да ги чувствам по върху себе си,
след поредната рана, която и този път ти ми подари.
Не исках много, исках само някой с мен да бъде,
да има рамо, на което лекичко главата да положа
и с прегръдка топла студа в мен да разтопи.
От нейната усмивка моето лице да грее
и да виждам навсякъде нейните очи.
Уви, това е само блян в моите мечти.
Не знам защо така боли,
дали защото самотата вече ме плени,
но знам едно, наистина много ме БОЛИ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартин Иванов Todos los derechos reservados
ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ТВОРИШ!!!ТОВА НЕ ГО МОЖЕ ВСЕКИ!
