Далече съм, на много километри...
Не знам в кое"безвремие" съм спрял?!
Мен чужда буря, тука ме обветри,
а мислят хората, че съм успял...
Край мен е всичко безнадеждно чуждо...
На мен ми липсва тука топлина...
От топли спомени аз имам нужда...
Изгубен съм, във чуждата страна!
Аз нравите, езика не познавам.
Не ми е близка, цялата страна...
Учудено на всяка крачка спирам...
Безвкусна ми е тяхната храна!
Макар, че се държат добре със мене...
И гледат даже, да ми угодят!
Но Самота, душата ми обзема...
Носталгията, няма как да спрат!
19.05.2005г. Техеран
© Христо Славов Todos los derechos reservados