Отново у дома

gab4o (Габи К.)
11 21

13 jul 2007, 8:49

Poesía

1087 0 4

Отново у дома

Неуверено прекрачвам прага,

вратата скърца, неотваряна,

куфарите тежки на земята слагам,

а мъничката лампа още е запалена.

Пристъпвам в стаята обична,

а вред покрито е със тежък прах.

Защо ли чувствам се излишна,

щом детството си тука изживях?

На стената, там, от снимки стари,

останали са мънички следи.

За любовта ми спомени събрали,

но дали ще бъде пак като преди?

И по нежното лице сълзи се стичат,

чисти сълзи, от носталгия, тъга,

и се ронят, и на път приличат -

вечен път, който ме връща у дома!

12.07.2007

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Бояна (Бояна Костова)

2007-08-07T14:48:35+03:00

Най-желан и най-тежък е пътят към онзи дом, в който си роден и прекарал детството си. Домът, който в последствие всеки сам създава, е пътят на хората след него, който изминават и по който се връщат ... с носталгия и тъга ... Поздравления!!!
Aneta_kz (Анета)

2007-07-14T00:24:27+03:00

Поздрав и от мен, Габи!
IVETO_tattoo (Ивето)

2007-07-13T09:06:12+03:00

БРАВО!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-07-13T09:03:02+03:00

Завръщай се винаги там, където са твоите спомените, защото те са основата и маята на живота!
Поздравления, Габи!