gab4o (Габи К.)
11 21
13 июл. 2007 г., 08:49

Отново у дома 

  Поэзия
1206 0 4
 

Отново у дома


Неуверено прекрачвам прага,

вратата скърца, неотваряна,

куфарите тежки на земята слагам,

а мъничката лампа още е запалена.

Пристъпвам в стаята обична,

а вред покрито е със тежък прах.

Защо ли чувствам се излишна,

щом детството си тука изживях?

На стената, там, от снимки стари,

останали са мънички следи.

За любовта ми спомени събрали,

но дали ще бъде пак като преди?

И по нежното лице сълзи се стичат,

чисти сълзи, от носталгия, тъга,

и се ронят, и на път приличат -

вечен път, който ме връща у дома!


 

12.07.2007

© Габи К. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Най-желан и най-тежък е пътят към онзи дом, в който си роден и прекарал детството си. Домът, който в последствие всеки сам създава, е пътят на хората след него, който изминават и по който се връщат ... с носталгия и тъга ... Поздравления!!!
  • Поздрав и от мен, Габи!
  • БРАВО!!!
  • Завръщай се винаги там, където са твоите спомените, защото те са основата и маята на живота!
    Поздравления, Габи!
Предложения
: ??:??