Jul 13, 2007, 8:49 AM

Отново у дома 

  Poetry
1207 0 4
 

Отново у дома


Неуверено прекрачвам прага,

вратата скърца, неотваряна,

куфарите тежки на земята слагам,

а мъничката лампа още е запалена.

Пристъпвам в стаята обична,

а вред покрито е със тежък прах.

Защо ли чувствам се излишна,

щом детството си тука изживях?

На стената, там, от снимки стари,

останали са мънички следи.

За любовта ми спомени събрали,

но дали ще бъде пак като преди?

И по нежното лице сълзи се стичат,

чисти сълзи, от носталгия, тъга,

и се ронят, и на път приличат -

вечен път, който ме връща у дома!


 

12.07.2007

© Габи К. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Най-желан и най-тежък е пътят към онзи дом, в който си роден и прекарал детството си. Домът, който в последствие всеки сам създава, е пътят на хората след него, който изминават и по който се връщат ... с носталгия и тъга ... Поздравления!!!
  • Поздрав и от мен, Габи!
  • БРАВО!!!
  • Завръщай се винаги там, където са твоите спомените, защото те са основата и маята на живота!
    Поздравления, Габи!
Random works
: ??:??