Отново у дома
Неуверено прекрачвам прага,
вратата скърца, неотваряна,
куфарите тежки на земята слагам,
а мъничката лампа още е запалена.
Пристъпвам в стаята обична,
а вред покрито е със тежък прах.
Защо ли чувствам се излишна,
щом детството си тука изживях?
На стената, там, от снимки стари,
останали са мънички следи.
За любовта ми спомени събрали, ...