Отново у дома
Отново у дома
Неуверено прекрачвам прага,
вратата скърца, неотваряна,
куфарите тежки на земята слагам,
а мъничката лампа още е запалена.
Пристъпвам в стаята обична,
а вред покрито е със тежък прах.
Защо ли чувствам се излишна,
щом детството си тука изживях?
На стената, там, от снимки стари,
останали са мънички следи.
За любовта ми спомени събрали,
но дали ще бъде пак като преди?
И по нежното лице сълзи се стичат,
чисти сълзи, от носталгия, тъга,
и се ронят, и на път приличат -
вечен път, който ме връща у дома!
© Габи К. All rights reserved.
