Отново за Страстта
Обичам ненаститно да те гледам
когато със житейските неволи
и дрехите захвърляш уморена...
– И на Олимп Богините са голи!...
Гърдите ти, смущаващо изящни
(а всеки дъх чаровно ги повдига!)
белеят в мрака със овали страстни
и за желанията ми нощта не стига!..
Но първо позволи да ги докосна
магията им да усетя с устни,
възбудата в Страстта им медоносна
и после няма вече да ги пусна!...
А тя расте кресчендо със наситата
катери упорито Върховете –
за малко спира, след това полита
в безкрайната фиеста с Ветровете...
Светът неразбираемо огромен,
но ти една си, просто няма друга
и как в Световъртежа главоломен
ти мен избра за тая нощ на Лудост?!...
Но Любовта и затова ни грабва
понеже ни засипва със въпроси,
а тя на Свободата си се радва,
та отговори никога не носи...
И във в нощта са думите излишни,
Грехът е с ореола на светиня
и търся във овалите ти пищни:
–не Ангел,
– не Светица,
– а Богиня!...
... В косата ми звездите са изплели
от ранното сребро изящни мрежи,
но чувствата в Страстта ми подлудели –
все тъй са си и вихрени, и свежи...
А младата ти плът ме раздвоява:
понеже те желая светотатствено,
но зная сам, че трябва да оставя –
и за Следващият от това Богатство!..-
... Луната през прозореца наднича
разрежда тъмнината с ореола
на светлината си... И те съблича,..
И грабвам те: възбудена и гола...
Някога в Океана
© Коста Качев Todos los derechos reservados