12.02.2020 г., 15:35

Отново за Страстта

975 0 0

 

Отново за Страстта

 

Обичам ненаститно да те гледам

когато със житейските неволи

и дрехите захвърляш уморена...

И на Олимп Богините са голи!...

 

Гърдите ти, смущаващо изящни

(а всеки дъх чаровно ги повдига!)

белеят в мрака със овали страстни

и за желанията ми нощта не стига!..

 

Но първо позволи да ги докосна

магията им да усетя с устни,

възбудата в Страстта им медоносна

и после няма вече да ги пусна!...

 

А тя расте кресчендо със наситата

катери упорито Върховете –

за малко спира, след това полита

в безкрайната фиеста с  Ветровете...

 

Светът неразбираемо огромен,

но ти една си, просто няма друга

и как в Световъртежа главоломен

ти мен избра за тая нощ на Лудост?!...

 

Но Любовта и затова ни грабва

понеже ни засипва със въпроси,

а тя на Свободата си се радва,

та отговори никога не носи...

 

И във в нощта са думите излишни,

Грехът е с ореола на светиня

и търся във овалите ти пищни:

–не Ангел,

                 – не Светица,

                                    – а Богиня!...

 

... В косата ми звездите са изплели

от ранното сребро изящни мрежи,

но чувствата в Страстта ми подлудели –

все тъй са си и вихрени, и свежи...

 

А младата ти плът ме раздвоява:

понеже те желая светотатствено,

но зная сам, че трябва да оставя –

и за Следващият от това Богатство!..-

 

... Луната през прозореца наднича

разрежда тъмнината с ореола

на светлината си... И те съблича,..

И грабвам те: възбудена и гола...

 

Някога в Океана

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...