dara33 (Лили Спасова)
78 225
5 abr 2005, 15:49

Отпих си глътчица 

  Poesía
1447 0 7
Отпих си глътчица вода
от извора на спомените
детски
и цъфнаха в душата ми
цветя.
Отново станах малка и
добра.
Тогава имах хиляди мечти.
Играех, тичах все без страх.
В клоните на стари дървеса
си правех къщичка
и пеех чудни песни аз.
Отдавна нямам къща в клоните
и чувствам страх и самота,
но имам свойте чудни спомени
и песните на детската душа.

 

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е!
  • може би по- скоро от самотата...
  • Кристално чиста душа. Но страхът...за какво е тогава? Няма нищо страшно, освен греха.
  • Напълно те разбирам, Лили. Понякога спомените от детството ни дават топлината, която ни липсва за даден момент. 6
  • Лили, стихът ти е като глътка жива вода!
  • Много е мило...по детси невинно. Поздравления!
  • Разкошно е - не бива да губим детското в себе си никога - то е невинността и красотата на душата ни Най-ценното, което имаме ...
Propuestas
: ??:??