Apr 5, 2005, 3:49 PM

Отпих си глътчица

  Poetry
1.8K 0 7
Отпих си глътчица вода
от извора на спомените
детски
и цъфнаха в душата ми
цветя.
Отново станах малка и
добра.
Тогава имах хиляди мечти.
Играех, тичах все без страх.
В клоните на стари дървеса
си правех къщичка
и пеех чудни песни аз.
Отдавна нямам къща в клоните
и чувствам страх и самота,
но имам свойте чудни спомени
и песните на детската душа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...