dara33 (Лили Спасова)
78 225
Apr 5, 2005, 3:49 PM

Отпих си глътчица 

  Poetry
1448 0 7
Отпих си глътчица вода
от извора на спомените
детски
и цъфнаха в душата ми
цветя.
Отново станах малка и
добра.
Тогава имах хиляди мечти.
Играех, тичах все без страх.
В клоните на стари дървеса
си правех къщичка
и пеех чудни песни аз.
Отдавна нямам къща в клоните
и чувствам страх и самота,
но имам свойте чудни спомени
и песните на детската душа.

 

© Лили Спасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е!
  • може би по- скоро от самотата...
  • Кристално чиста душа. Но страхът...за какво е тогава? Няма нищо страшно, освен греха.
  • Напълно те разбирам, Лили. Понякога спомените от детството ни дават топлината, която ни липсва за даден момент. 6
  • Лили, стихът ти е като глътка жива вода!
  • Много е мило...по детси невинно. Поздравления!
  • Разкошно е - не бива да губим детското в себе си никога - то е невинността и красотата на душата ни Най-ценното, което имаме ...
Random works
: ??:??