ОТПИВАМ ОТ ЗАБРАВАТА...

17 oct 2007, 10:00

Poesía

701 0 8

ОТПИВАМ ОТ ЗАБРАВАТА НА ВРЕМЕТО,
но тя не е спасение.
В кълбото, което размотавам до безкрайност,
открих, че няма възли.
На стаята ми остъклената стена
направиха от склери и зеници -
единствено главата ми
през нея да премине.
Отвъд.
След мелницата,
вече няма нищо,
което може да я спре. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ОТПИВАМ ОТ ЗАБРАВАТА...

Искате да прочетете повече?

Propuestas