ОТПИВАМ ОТ ЗАБРАВАТА НА ВРЕМЕТО, но тя не е спасение. В кълбото, което размотавам до безкрайност, открих, че няма възли. На стаята ми остъклената стена направиха от склери и зеници - единствено главата ми през нея да премине. Отвъд. След мелницата, вече няма нищо, което може да я спре. Потича светлината на кръвта, а за превръщането няма свое оправдание... Физичните закони влизат в алхимичен фокус - кръвта се бори с палитрата от нереалност, разединена в себе си.
Не искам! Сега не искам да повярвам в гилотината на бягащата съвест. Самоубийството е само древноизточна защита.
И затова, когато цъфне вишна - луната става изповедно точна... В лъчите и пронизвам полудяла мъдрост - изгубвам куките за плетене. Кълбото се търкаля във нозете ми - запредено от котката на самотата.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.