2 mar 2006, 16:34

Отпивам те на глътки 

  Poesía
996 0 10
Отпивам те на глътки,
по-малко всеки ден.
От страх да не привършиш
те пия бавно .
В забуленото междувремие
забравям ,все забравям,
че  всъщност си във  мен.
Празнувам всеки Божи ден,
за тази милост,
да имам тази нежност,
която ме пречиства.
И нямат сила думите
в безвремието на деня,ноща.
Душата ми е жадна,
ала те пие бавно
от празничната чаша
на радостта ,че теб те има.
А устните,все някой ден,
ще ти разкажат приказка
целувайки те и отпивайки,
за всяка глътка -извор на живот,
как ражда се любов,
по-нежна и от музика.
Ще ти шептят най-чуден стих
за любовта ,която пих.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??