Отпивам те на глътки
Отпивам те на глътки,
по-малко всеки ден.
От страх да не привършиш
те пия бавно .
В забуленото междувремие
забравям ,все забравям,
че всъщност си във мен.
Празнувам всеки Божи ден,
за тази милост,
да имам тази нежност,
която ме пречиства.
И нямат сила думите
в безвремието на деня,ноща.
Душата ми е жадна,
ала те пие бавно
от празничната чаша
на радостта ,че теб те има.
А устните,все някой ден,
ще ти разкажат приказка
целувайки те и отпивайки,
за всяка глътка -извор на живот,
как ражда се любов,
по-нежна и от музика.
Ще ти шептят най-чуден стих
за любовта ,която пих.
по-малко всеки ден.
От страх да не привършиш
те пия бавно .
В забуленото междувремие
забравям ,все забравям,
че всъщност си във мен.
Празнувам всеки Божи ден,
за тази милост,
да имам тази нежност,
която ме пречиства.
И нямат сила думите
в безвремието на деня,ноща.
Душата ми е жадна,
ала те пие бавно
от празничната чаша
на радостта ,че теб те има.
А устните,все някой ден,
ще ти разкажат приказка
целувайки те и отпивайки,
за всяка глътка -извор на живот,
как ражда се любов,
по-нежна и от музика.
Ще ти шептят най-чуден стих
за любовта ,която пих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
