cla_ra (Клара)
3 1
14 mar 2009, 23:04

Отплата 

  Poesía
479 0 2

Аз бях карамфила,

откъсна ме и погрознях,

но все пак бях

достатъчно красива

за стъклената ваза,

пренебрегнах твоя грях.

 

 

Ден след ден...

стъблото ми потъмня,

чувствах липса и тъга.

 

Нарадва ми се,

а после изхвърли при другите

откъснати цветя.

 

В харема ти аз нямах място вече.

 

 

Изгнила, тъмна, тъжна

 

       поГРознЯХ.

 

 

© Клара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти,mega_char!
  • Така е в живота.Радват ни се докато сме още свежи, а когато ни се наситят ни изхвърлят като ненужни вещи...
    Поздрави за хубавия стих!
Propuestas
: ??:??