Отплатата на съвестта
Невиждани гости
по време на пости,
оставих ги вътре,
а брат ми
врати не залости.
Съвестни бяха
и вино не пиха,
а нощта бе тиха,
те силно душата
ми крехка смутиха.
Бирници търсеха
дълговете
дето ме боляха
и времената скриха,
които в живите
изтляха,
а ветровете
пепелта отвяха.
Аз примирен чаках
тяхната отплата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados