May 4, 2014, 9:51 PM

Отплатата на съвестта

  Poetry » Other
807 0 0

Невиждани гости

по време на пости,

оставих ги вътре,

а брат ми

врати не залости.

Съвестни бяха

и вино не пиха,

а нощта бе тиха,

те силно душата

ми крехка смутиха.

Бирници търсеха

дълговете

дето ме боляха

и времената скриха,

които в живите

изтляха,

а ветровете

пепелта отвяха.

Аз примирен чаках

тяхната отплата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...