В едно потайно кътче, някъде сърцето ми
съвсем забравено от Бога и от хората
събират прах захвърлените атоми
на щастие химера, приспани от умора.
Стаено недоверието замръзва,
парченца лед със сладък вкус на истини,
по стръмните пътеки на живота се подхлъзват
оставяйки на пътя малки драскотини.
А паяк в ъгъла оплита дом за малки паяци
с невидимо усърдие, разпръсната надежда
последен пристан за наивните бедняци
доплита без да спира мрежа от въздишки. ...