maiaan (Мая Ангелова)
134 337
Apr 22, 2016, 8:42 AM

Отражение 

  Poetry » Other
414 0 3

В едно потайно кътче, някъде сърцето ми

съвсем забравено от Бога и от хората

събират прах захвърлените атоми

 на щастие химера, приспани от умора.

Стаено недоверието замръзва,

парченца лед със сладък вкус на истини,

по стръмните пътеки на живота се подхлъзват

оставяйки на пътя малки драскотини.

А паяк в ъгъла оплита дом за малки паяци

с невидимо усърдие, разпръсната надежда

 последен пристан за наивните бедняци

доплита без да спира мрежа от въздишки.

И с всяка нишка доближава времето

останало в ъглите на зениците

готово да политне с бремето

изровено от мислите ми, мъченици.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??