24 mar 2020, 20:57

Отражения в липсите

  Poesía
733 1 1
Отражения в липсите

 

В глухо лутане пъпли човекът,
мислите палят дъжд у дома.
В песни мият цвета си пътеки,
спомени шият гръм и тъма.
Топъл бряг е ръбът на окото,
в който се влюбват тихи вини.
Няма как да разчупиш доброто,
липса руши ли в теб светлини.
В ръбест зов насинен от посоки,
с мен постели нощта да делим
твоят сънчо и моята болка
и да разсмеем лунни ъгли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Неподражаемо твой стих, Йоана. В него има нещо слънчево и шумящо като тихи и галещи вълни. Има и една пленителна изразност, наситена с нестандартни и много неочаквани образи, които след прочит разбираш, че са единствено точните. Поздравявам те за таланта да пишеш така пленително!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...