24.03.2020 г., 20:57

Отражения в липсите

731 1 1
Отражения в липсите

 

В глухо лутане пъпли човекът,
мислите палят дъжд у дома.
В песни мият цвета си пътеки,
спомени шият гръм и тъма.
Топъл бряг е ръбът на окото,
в който се влюбват тихи вини.
Няма как да разчупиш доброто,
липса руши ли в теб светлини.
В ръбест зов насинен от посоки,
с мен постели нощта да делим
твоят сънчо и моята болка
и да разсмеем лунни ъгли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Неподражаемо твой стих, Йоана. В него има нещо слънчево и шумящо като тихи и галещи вълни. Има и една пленителна изразност, наситена с нестандартни и много неочаквани образи, които след прочит разбираш, че са единствено точните. Поздравявам те за таланта да пишеш така пленително!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...