22 feb 2008, 21:19

ОтраZен Будизъм

  Poesía » Civil
1.8K 1 38
Душата е гладка като огледало:
Тя е отражение на Вселената. Ако я изкривиш,
или оставиш да се напраши, ще отразяваш света изопачено.
(интерпретация на дзен-поговорка) (защото ми липсва една много ценна книжка и не помня оригинала)


--

Избърса ли праха
от огледалото?
Съзря ли се
прозрително в плътта си?
Изтръска ли света от
черно-бялото?
И сЪлзите горчиви от солта си?

Изчисти ли прозорците
от сивото?
Бетоните безжизнено целуващи?
Изми ли от пороците
красивото?
И жиците от птиците гладуващи?

Отърси ли града
от дивотата?
На падащи в желания звезди?
На плачещия вятър във полята?
И пясъчно вкопавани мечти?

Изчисти ли прозорците
от празното?
Дъха от рафинирано отровно?
Стремежите на хората
към мразене.
На пулса. От бодежите любовни?

Изтупа ли лика от
остарялото?
От страшно напластени недостатъци?
Натрупа ли се прах по огледалото?
Това е... отражение на душата ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...