Morgana (Ди)
188 202
6 jun 2007, 9:13

Отречена 

  Poesía
519 0 2
Изчакващо мълчание, провиснало в кристал от шепа прах...
Притиснато стенание, счупено от каменните сълзи на онзи грях...
Измислена мечта, излъгана заспива в преспа сняг...
Уплашена душа скита в планина от самота...
Изпусната сълза потича с ледена снага
върху длан, по-студена от смъртта...

Разпиляни мигове, разпръснати в обсебваща тишина...
Мъртви звуци от забравена песен, някога пята от любовта,
заглъхват в измъчена тъмнина...

Много болка, погълната в страх...
Малко тъга и мисъл за отминал грях...
Тишина... обсебваща празнота...
И всичко туй, събрано в една осъдена душа...

Обичала до болка...
За една любов предала себе си...
Отрекла се от мечти...
Вярвала в лъжи...
Плакала с чужди сълзи...

И сега предадена, от времето сякаш забравена...
Със скитаща съдба...
Отрекла от сърцето любовта,
зарива в яма от сълзи своята черна самота...

© Ди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Надявам се да не те е натъжило. И аз ти благодаря!
  • Стихотворението ти ме накара да треперя! Благодаря ти!
Propuestas
: ??:??