6 jun 2007, 9:13

Отречена

  Poesía
653 0 2
Изчакващо мълчание, провиснало в кристал от шепа прах...
Притиснато стенание, счупено от каменните сълзи на онзи грях...
Измислена мечта, излъгана заспива в преспа сняг...
Уплашена душа скита в планина от самота...
Изпусната сълза потича с ледена снага
върху длан, по-студена от смъртта...

Разпиляни мигове, разпръснати в обсебваща тишина...
Мъртви звуци от забравена песен, някога пята от любовта,
заглъхват в измъчена тъмнина...

Много болка, погълната в страх...
Малко тъга и мисъл за отминал грях...
Тишина... обсебваща празнота...
И всичко туй, събрано в една осъдена душа...
Обичала до болка...
За една любов предала себе си...Отрекла се от мечти...Вярвала в лъжи...Плакала с чужди сълзи...
И сега предадена, от времето сякаш забравена...
Със скитаща съдба...Отрекла от сърцето любовта,зарива в яма от сълзи своята черна самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Надявам се да не те е натъжило. И аз ти благодаря!
  • Стихотворението ти ме накара да треперя! Благодаря ти!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...