6.06.2007 г., 9:13

Отречена

652 0 2
Изчакващо мълчание, провиснало в кристал от шепа прах...
Притиснато стенание, счупено от каменните сълзи на онзи грях...
Измислена мечта, излъгана заспива в преспа сняг...
Уплашена душа скита в планина от самота...
Изпусната сълза потича с ледена снага
върху длан, по-студена от смъртта...

Разпиляни мигове, разпръснати в обсебваща тишина...
Мъртви звуци от забравена песен, някога пята от любовта,
заглъхват в измъчена тъмнина...

Много болка, погълната в страх...
Малко тъга и мисъл за отминал грях...
Тишина... обсебваща празнота...
И всичко туй, събрано в една осъдена душа...
Обичала до болка...
За една любов предала себе си...Отрекла се от мечти...Вярвала в лъжи...Плакала с чужди сълзи...
И сега предадена, от времето сякаш забравена...
Със скитаща съдба...Отрекла от сърцето любовта,зарива в яма от сълзи своята черна самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надявам се да не те е натъжило. И аз ти благодаря!
  • Стихотворението ти ме накара да треперя! Благодаря ти!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...