Отречена
Притиснато стенание, счупено от каменните сълзи на онзи грях...
Измислена мечта, излъгана заспива в преспа сняг...
Уплашена душа скита в планина от самота...
Изпусната сълза потича с ледена снага
върху длан, по-студена от смъртта...
Разпиляни мигове, разпръснати в обсебваща тишина...
Мъртви звуци от забравена песен, някога пята от любовта,
заглъхват в измъчена тъмнина...
Много болка, погълната в страх...
Малко тъга и мисъл за отминал грях...
Тишина... обсебваща празнота...И всичко туй, събрано в една осъдена душа...
Обичала до болка...За една любов предала себе си...Отрекла се от мечти...Вярвала в лъжи...Плакала с чужди сълзи...
И сега предадена, от времето сякаш забравена...Със скитаща съдба...Отрекла от сърцето любовта,зарива в яма от сълзи своята черна самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.