7 may 2007, 9:26

Отречи се от фалшивите икони

  Poesía
641 0 1
Отречи се от фалшивите икони

Аз мислех, че за света няма правила,
правим високи крепости от душите си.
Строим стени, отглеждаме войни-деца
и разбиваме бавно и жестоко дните си.

Аз мислех, че всеки може да се влюби,
да създава само живот и радост сред нас,
но как се обръща живота, когато загубим
сърцето си и над себе си нямаме власт.

Аз мислех, че животът ще ми поднесе
нещо необикновено, нещо вече различно,
но останах излъган, затворен в страхове,
без желание някой друг, освен мен, да обичам.

Аз мислех, че искам да не живея сам,
но ето, че съм отново прикован в тъмнина.
Сякаш нечий образ все ме тегли натам
със своята нежност и вълшебна тишина.

Отречи се от фалшивите икони -
Божественият дъх на милиони,
закотвен си в дъното на пропастта.
Приеми да следваш своите закони,
нека с теб пак бъдем шампиони
в живота, любовта и в страстта.

Аз мислех, че времето работи срещу мен.
Моите грешки се трупат вече с години.
Преминах през всичко, отново изтощен
от новите ми лични битки непримирими.

Но каквото и да мисля, съдбата ще ме промени.
Винаги бягащ,
винаги търсещ,
Каквото и да поискам, светът ще се завърти,
винаги свободен от себе си.
Каквото и да стане, ти само помни
Как да обичаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "строим стени" = затваряме се в себе си
    "отглеждаме войни-деца" = неправилно възпитаваме децата си, карайки ги да бъдат сурови, като нас самите
    "разбиваме бавно и жестоко дните си" = унищожаваме чисто човешките добродетели, и се оварваряваме...
    Нещо друго?

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...