Отречи се от фалшивите икони
Аз мислех, че за света няма правила,
правим високи крепости от душите си.
Строим стени, отглеждаме войни-деца
и разбиваме бавно и жестоко дните си.
Аз мислех, че всеки може да се влюби,
да създава само живот и радост сред нас,
но как се обръща живота, когато загубим
сърцето си и над себе си нямаме власт.
Аз мислех, че животът ще ми поднесе
нещо необикновено, нещо вече различно,
но останах излъган, затворен в страхове,
без желание някой друг, освен мен, да обичам.
Аз мислех, че искам да не живея сам,
но ето, че съм отново прикован в тъмнина.
Сякаш нечий образ все ме тегли натам
със своята нежност и вълшебна тишина.
Отречи се от фалшивите икони -
Божественият дъх на милиони,
закотвен си в дъното на пропастта.
Приеми да следваш своите закони,
нека с теб пак бъдем шампиони
в живота, любовта и в страстта.
Аз мислех, че времето работи срещу мен.
Моите грешки се трупат вече с години.
Преминах през всичко, отново изтощен
от новите ми лични битки непримирими.
Но каквото и да мисля, съдбата ще ме промени.
Винаги бягащ,
винаги търсещ,
Каквото и да поискам, светът ще се завърти,
винаги свободен от себе си.
Каквото и да стане, ти само помни
Как да обичаш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Андонов Todos los derechos reservados